ОСНОВИ НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА
Автор: Епископ Александър (Милеант)
източник: https://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com/p/blog-page.html
КАКВО Е ТОВА СИМВОЛ НА ВЯРАТА?
Символът на вярата – това е молитва, в която са изложени в най-кратка и точна форма основните истини на православната вяра.
Човекът без вяра е като слепец. Вярата дава на човека духовно зрение, помагащо му да вижда и разбира същината на това, което го заобикаля: как и за какво е сътворено всичко, каква е целта на живота, кое е правилно и кое – не, към какво трябва да се стремим и т. н.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Още от древността, от апостолски времена, християните използвали така наречените “символи на вярата” за това за да си напомнят основните истини на християнската вяра. В древната Църква са съществували няколко кратки символа на вярата. В IV век, когато се появили лъжеучения за Бог Син и за Светия Дух, възникнала необходимостта да се допълнят и уточнят предишните символи.
Символът на вярата, който ние ще разясняваме тук, е съставен от отците на Първия и Втория Вселенски Събор. На Първия Вселенски Събор били написани първите седем члена на Символа, а на Втория – останалите пет. Първият Вселенски Събор се състоял в град Никея през 325 г. от Рождество Христово за потвърждение на апостовското учение за Сина Божи против лъжеучението на Арий, който считал, че Синът Божи е сътворен от Бог Отец и поради това не е истински Бог. Вторият Вселенски Събор се състоял в Константинопол през 381 г. за утвърждаване на апостолското учение за Светия Дух против лъжеучението на Македоний, който отхвърлял Божественото достойнство на Светия Дух. По имената на двата града, в които се състояли тези Вселенски Събори, Символът на вярата се нарича Никео-Цариградски.
Символът на вярата се състои от дванадесет члена. В първи член се говори за Бог Отец, от втори до седми член се говори за Бог Син, в осми – за Светия Дух, в девети – за Църквата, в десети – за кръщението, в единадесети и дванадесети – за възкресението на мъртвите и вечния живот.
НИКЕО – ЦАРИГРАДСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, Kойто от Отца изхожда*, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една света, вселенска** и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите
12. И живот в бъдещия век! Амин.
CREDO
(Símbolo de la Fe Niceo-Constantinopolitano)
1. Creo en un solo Dios, Padre Todopoderoso, Creador del Cielo y de la Tierra, y de todo lo visible e invisible.
2. Y en un solo Señor Jesucristo, Hijo Unigénito de Dios, nacido del Padre antes de todos los siglos; Luz de Luz, Dios verdadero de Dios verdadero, nacido, no creado, consubstancial al Padre, por quien todo fue hecho.
3. Quien por nosotros los hombres y para nuestra salvación, descendió de los cielos, se encarnó del Espíritu Santo y María Virgen y se hizo hombre.
4. Y fue crucificado por nosotros, en tiempos de Poncio Pilato; padeció y fue sepultado.
5. Y resucitó al tercer día, según las Escrituras.
6. Y subió a los cielos y está sentado a la diestra del Padre.
7. Y otra vez vendrá con gloria a juzgar a los vivos y a los muertos, y su Reino no tendrá fin.
8. Y en el Espíritu Santo, Señor, Vivificador, Quien procede del Padre*, que con el Padre y el Hijo es juntamente adorado y glorificado, que habló por los Profetas.
9. Y en Una Iglesia, Santa, Católica** y Apostólica.
10. Confieso un solo bautismo para la remisión de los pecados.
11. Espero la resurrección de los muertos.
12. Y la vida del siglo venidero. Amén.
* Римокотолическата църква е направила добавка в 8 член на Cимвола на вязата: “И в Духа Святаго, Господа, Животворящия, Който от Отца и Сина изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.” , която тук е отбелязана с червен шрифт. В испанският текст стои: “y del Hijo”. Православната Църква е обявила тази добавка за еретическа.
** Прилагателното “католически” по произход е гръцко. В гръцки език “католикос” означава “всеобщ, вселенски”. В испанският текст на Символа на вярата се казва същото, което се казва и в българският: В една света, вселенска (т.е. католическа, екумениоческа, съборна) и апостолска Църква.
Католическата църква си присвоила названието „католическа“, защото по този начин се набляга върху нейния вселенски, универсален характер, но това не я прави нито по-универсална, нито по-истинска от Православната Църква, защото Църквата Христова е само една.
В какво вярваме според Символа на вярата
Ние започваме Символът на вярата с думата „вярвам“, защото съдържанието на нашите религиозни убеждения се основава не на външен опит, а на приетата от нас Богооткровена истина. Защото предметите и явленията от духовния свят не могат да бъдат проверени по лабораторен начин и логически доказани – те влизат в сферата на личния религиозен опит на човека. В същото време, колкото повече човек преуспява в духовния живот, например: колкото повече той се моли, мисли за Бога и прави добро, толкова повече се усъвършенства в него личният вътрешен духовен опит и толкова по-ясни и очевидни стават за него религиозните истини. По такъв начин вярата се превръща за вярващия човек в предмет на неговия личен опит.
Ние вярваме, че Бог е пълнота на съвършенството: Той е Дух абсолютно съвършен, безначален, вечен, всемогъщ и премъдър. Бог присъства навсякъде, всичко вижда и знае предварително какво ще се случи. Той е безкрайно добър, справедлив и всесвят. Той не се нуждае от нищо и е първопричина на всичко съществуващо.
Ние вярваме, че Бог e един по същество и троичен по Лица: Отец, Син и Дух Свети – Троица единосъщна и неразделна. Отец не се ражда и не изхожда от другите лица на Сетата Троица; Синът предвечно се ражда от Отца, а Дух Свети предвечно изхожда от Отца.
Ние вярваме, че всички Лица или Ипостаси на Бога са равни помежду Си по Божество, съвършенства, величие, власт и слава, а именно – ние вярваме, че Бог Отец е истинен всесъвършен Бог, и Бог Син е истинен всесъвършен Бог, и Бог Дух Свети е истинен всесъвършен Бог. Затова в молитвите си ние едновременно прославяме Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог.
Ние вярваме, че целият видим и невидим свят е сътворен от Бога. Отначало Бог сътворил невидимия, великия ангелски свят, или така нареченото в Библията „небесна твърд“ или „небе“, после – нашия материален, или физически свят (в Библията – „земя“). Физическия свят Бог сътворил от нищо, но не изведнъж, а постепенно в продължение на периоди наречени в Библията „дни“. Бог сътворил света не по необходимост или нужда от него, а по Своята Всеблага воля, за да могат и други сътворени от Него същества да се наслаждават на живота. Бидейки безкрайно добър, Бог сътворил всичко добро. Злото в света произлиза от злоупотребата със свободната воля, с която Бог надарил ангелите и хората. Например, дяволът и бесовете някога са били добри ангели, но възстанали срещу Бога и доброволно станали зли. Тези непокорни ангели, превърнали се в бесове, били изгонени от pая и образували свое тъмно царство, наречено ад. От тогава те подтикват хората към греха и се явяват врагове на нашето спасение.
Ние вярваме, че Бог държи всичко в Своя власт, т. е. Той всичко управлява и насочва към добра цел. Бог ни обича и се грижи за нас, както майка се грижи за своето дете. Затова нищо лошо не може да се случи с човека, надяващ се на Бога.
Ние вярваме, че Божият Син, нашият Господ Иисус Христос, заради нашето спасение слезе от Небесата на земята и се въплъти от Светият Дух и Дева Мария. Той, бидейки вечен Бог, в дните на цар Ирод възприе нашето човешко естество – душа и тяло, и поради това Той е едновременно истински Бог и истински човек, или Богочовек. Той съединява двете естества – Божественото и човешкото в едно Божествено Лице. Тези две естества завинаги ще пребъдат в Него без изменение, без да се сливат и превръщат едно в друго.
Ние вярваме, че Господ Иисус Христос, като живя на земята, просвети света със Своето учение, пример и чудеса, т. е. научи хората в какво те трябва да вярват и как трябва да живеят, за да наследят вечен живот. Със Своите молитви към Бог Отец, със съвършеното изпълнение на Неговата воля, със страданията и кръстната Си смърт Той победи дявола и изкупи света от греха и смъртта. Със Своето Възкресение от мъртвите Той положи началото на нашето възкресение. Възнасяйки Се с тялото Си на Небето, което станало на 40-ия ден след Възкресението Му, Господ Иисус Христос седна „отдясно на Бога Отца“, т. е. като Богочовек приел същата власт като Своя Отец и оттогава заедно с Него управлява съдбините на света.
Ние вярваме, че Светият Дух, като изхожда от Бога Отеца, от началото на творението заедно с Отца и Сина дава на тварите битие, живот и всичко управлява. Той е източникът на духовния благодатен живот както за ангелите, така и за хората и на Него подобава слава и поклонение наравно с Отца и Сина. Светият Дух в Стария Завет е говорил чрез пророците, после, в началото на Новия Завет, говорил чрез Апостолите а днес действа в Христовата Църква, наставлявайки в истината нейните пастири и православните християни.
Ние вярваме, че Иисус Христос, заради спасението на всички вярващи в Него, създаде на земята Църквата, изпращайки на Апостолите светият Дух в деня на Петдесетница. Оттогава Светият Дух пребъдва в Църквата, в това благодатно общество или съюз на вярващите християни, и я съхранява в чистотата на Христовото учение. Освен това, пребъдващата в Църквата благодат на Светия Дух очиства каещите се от греховете, помага на вярващите да преуспяват в добрите дела и ги освещава.
Ние вярвам, че Църквата е Една, Света, Съборна (Вселенска) и Апостолска. Тя е една затова, защото всички православни християни, макар и да принадлежат към различни национални поместни църкви, съставляват едно единно семейство заедно с ангелите и праведниците на Небето. Единството на Църквата се гради на единството на вярата и благодатта. Църквата е Света затова, защото верните й чада се освещават от Божието слово чрез молитвата и Светите Тайнства.
Църквата се нарича Съборна (Вселенска) затова, защото е предназначена за хората от всички времена и националности;
Църквата се нарича Апостолска затова, защото тя пази апостолското учение и апостолската свещеническа приемственост, която се предава без прекъсване от апостолските времена до наши дни от епископ на епископ в Светото Тайнството ръкоположение – Свещенство. Църквата според обещанието на нашия Господ и Спасител ше пребъде непреодолима от враговете си до свършека на света.
Ние вярваме, че в тайнството Кръщение се прощават на вярващия всичких грехове и, че чрез това тайнство вярващият става член на Църквата. На приетият, на влезлият в Църквата е открит достъпът и към другите й спасителни тайнства. Така, в тайнството Миропомазване на вярващия се дава благодатта на Светия Дух; в тайнството Покаяние или Изповед се дава прошка на греховете, извършени в зряла възраст след Кръщението; в тайнството Причащение, извършвано по време на Светата Литургия, наричана още Евхаристия (благодарение), вярващите се причастяват с истинското Тяло и Кръв Христови; в тайнството Венчание (Брак) се установява неразторжимия благословен съюз между мъжа и жената; в тайнството Свещенство се ръкополагат служителите на Църквата: дякони, свещеници и епископи; а в тайнството Елеосвещение се подава изцеление от духовните и физическите болести.
Ние вярваме, че в края на света, съпровождан от ангели, Иисус Христос пак ще дойде на земята в слава. Тогава всички, според Неговите думи, ще възкръснат от мъртвите, т. е. ще стане чудо, при което душите на умрелите хора ще се върнат в телата, които са имали преди смъртта, и всички умрели ще оживеят. При всеобщото възкресение телата на праведниците, – както на възкръсналите, така и на живите, ще се обновят и ще станат одухотворени по образа на възкръсналото тяло Христово. След възкресението всички хора ще застанат пред Божия съд, за да получи всеки възмездие съответстващо на това, което е извършил докато е живяял в тялото си – добро или зло. След съда неразкаялите се грешници ще отидат във вечната мъка, а праведниците – във вечния живот. Така ще започне царството Христово, което няма да има край.
Със заключителната дума „Амин“ ние свидетелстваме за това, че приемаме с цялото си сърце и признаваме за истинско това изповедание на православната вяра.
Символът на вярата се чете от човека, който приема Светото Кръщение („който е оглашен“), по време на извършване на Светото Тайнство. При кръщаването на младенец – дете Символът се чете от възприемника – кръстника. Освен това Символът на Вярата се пее в църквата по време на Свл. Литургия и трябва да го четем ежедневно на утринните молитви. Внимателното четене на Символа оказва голямо влияние на нашата вяра. Това става така, защото Символът на Вярата не е просто вероизповедна формула, но е молитва. Произнасяйки с молитвено настроение думата “вярвам” и другите думи на Символа, ние съживяваме и укрепваме нашата вяра в Бога и във всичките истини, които се съдържат в него. Точно затова е толкова важно православните християни да четат Символа на вярата ежедневно или поне, по крайна мярка, редовно.
източник: https://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com/p/blog-page.html (превод от руски, свещ. Александър)