УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.,
в Рилската света обител, публикуван в „Църковен вестник”,
Извънреден брой, 09.01.2009 г.
Шестият църковно-народен събор, имайки за основа Символа на вярата:
„Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!” – прие настоящия Устав.

ЧАСТ ПЪРВА
УСТРОЙСТВО

Глава първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Българската православна църква – Българска Патриаршия е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.
(2) Българската православна църква – Българска Патриаршия е Поместна автокефална църква и се намира във вероучително и канонично единство, молитвено и евхаристийно общение с Поместните православни църкви.
(3) Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима.

Чл. 2. Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящият Устав.

Чл. 3. Областта на Българската православна църква – Българска Патриаршия в пределите на Република България се разделя на следните епархии:
1. Софийска – със седалище в София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч;
2. Варненска и Великопреславска – със седалище във Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище;
3. Великотърновска – със седалище във Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново, Павликени и Трявна;
4. Видинска – със седалище във Видин и архиерейски наместничества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик;
5. Врачанска – със седалище във Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово и Мездра;
6. Доростолска – със седалище в Силистра и архиерейски наместничества в Дулово и Тервел;
7. Ловчанска – със седалище в Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян;
8. Неврокопска – със седалище в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) и архиерейски наместничества в Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич;
9. Плевенска – със седалище в Плевен и архиерейско наместничество в Луковит;
10. Пловдивска – със седалище в Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград;
11. Русенска – със седалище в Русе и архиерейски наместничества в Разград, Тутракан и Попово;
12. Сливенска – със седалище в Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново;
13. Старозагорска – със седалище в Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли.

Чл. 4. (1) В диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска Патриаршия влизат и:
1. Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия – със седалище в Ню Йорк и архиерейски наместничества в Торонто за Канада и в Мелбърн за Австралия. Устройството и управлението на епархията се определят с устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.
2. Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа – със седалище в Берлин. Устройството и управлението на епархията се определят с устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.
(2) За православните българи в Турция има Българска църковна община в Истанбул.

Чл. 5. Българската православна църква – Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия – от своя архиерей, който носи титлата митрополит.

Чл. 6. (1) Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.
(2) Светият Синод действа в пълен и намален състав.

Чл. 7. (1) Епархийските митрополити на Българската православна църква – Българска Патриаршия канонично се намират под прякото ръководство и надзор на Светия Синод, който утвърждава каноничния им избор и до него се отнасят направо.
(2) При богослужение епархийските митрополити поменават името на Българския патриарх и Светия Синод, а при вдовство на патриаршеския престол – Светия Синод.

Чл. 8. Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани по реда на този Устав клирици и миряни.

Чл. 9. Върховната съдебна и управленска власт на Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Светия Синод.

Чл. 10. Върховният църковен съвет е консултативен орган при Светия Синод по общите стопански и финансови дела на Българската православна църква.

Чл. 11. Църковната власт в епархията принадлежи на епархийския митрополит и се упражнява със съдействието на Епархийски съвет.

Чл. 12. Органи на митрополитската власт в епархията са: архиерейските наместници, енорийските свещеници, църковните настоятелства и манастирските управления.

Чл. 13. (1) Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните местни поделения – митрополии, църкви и манастири, са юридически лица.
(2) Неотделими членове на юридическото лице на Българската православна църква – Българска Патриаршия са митрополиите и ставропигиалните манастири като юридически лица и като местни поделения в нейния диоцез и юрисдикция.
(3) Седалището на Българската православна църква – Българска Патриаршия е в гр. София.
(4) Седалище на митрополията е населеното място, определено в чл. 3 и чл. 4.
(5) Седалище на църквата е населеното място, в което е изграден храмът й.
(6) Седалище на манастира е населеното място, в или до което той се намира, или близко до него населено място.

Чл. 14. Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” има статут на ставропигиален храм.

Глава втора
ЦЪРКОВЕН СЪБОР

Раздел І
ЦЪРКОВЕН СЪБОР

Чл. 15. Църковният събор се състои от:
1. архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
2. по трима клирици на енорийско служение и трима миряни от всяка епархия;
3. главния секретар на Светия Синод;
4. по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор;
5. по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит;
6. по един представител от средните духовни училища, избран от съответния учителски съвет;
7. петима духовници с висше образование и петима миряни – общественици, предложени от Светия Синод и избрани от Църковния събор с явно гласуване.

Чл. 16. Делегатите на Църковния събор се избират за срок от четири години.

Чл. 17. Председател на Църковния събор е Българският патриарх или при изключителни обстоятелства – определен от него с писмена заповед председателстващ Събора.

Чл. 18. Църковният събор се свиква на редовна сесия в първата година на всеки четиригодишен период, а извънредно – когато Светият Синод намери това за необходимо.

Чл. 19. В законодателната си дейност Църковният събор трябва да спазва неизменно догматите на православната вяра, правилата и практиката на светата Православна църква, църковния мир и единение.

Раздел ІІ
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

Чл. 20. (1) Клирик, избираем за член на Църковния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател по чл. 102;
2. да има най-малко пет години безукорна служба като свещенослужител и най-малко средно образование.
(2) Мирянин, избираем за член на Църковния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател по чл. 103;
2. да бъде строго православен в живота и мислите си и да е познат като благочестив и добродетелен.

Чл. 21. (1) По решение на Светия Синод, издавано през пролетта на всяка четвърта година, епархийският митрополит поканва с окръжно писмо епархийските избиратели да се съберат в третата света неделя от издаването на окръжното в престолния град на епархията за избор на членове на Църковния събор.
(2) В определения ден след Божествената литургия епархийските избиратели се събират в светата Митрополия, където става регистрацията им. Когато присъстват най-малко 2/3 от тях, митрополитът или определеното от него с писмена заповед духовно лице открива събранието. Когато не се събере изискуемият кворум, събранието се отлага с един час и се открива при кворум повече от половината от избирателите.

Чл. 22. (1) След молитва към Бога, по предложение на председателя събранието избира с явно гласуване от състава си двама клирици и двама миряни, които заедно с него съставят бюрото. Съставя се листа на кандидатите – до 10 клирици и 10 миряни. Всеки избирател има право да предложи имена на достоизбираеми.
(2) Изборът се провежда с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от гласовете на присъстващите, като всеки избирател гласува за трима енорийски свещеници и трима миряни.
(3) Когато при гласоподаването не се получи мнозинството по ал. 2 или не се получи за шестима, гласоподаването се повтаря, докато трима клирици и трима миряни получат изискуемото мнозинство.

Чл. 23. За избора се съставя акт, който се вписва в протоколната книга на Епархийския съвет, подписва се от членовете на избирателното бюро и епархийските избиратели и се подпечатва с печата на епархийския митрополит.

Чл. 24. (1) Възражения относно редовността и правилността на избора и по качествата на избраните прави председателстващият.
(2) Жалби от избиратели за нередовност при избора се подават до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора, а възражения относно качествата на избраните лица може да подаде всеки християнин до епархийския митрополит в 15-дневен срок от деня на избора.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 актът за избора се прочита в заседание на Епархийския съвет, който преценява качествата на избраните и изказва мнението си.
(4) Епархийският митрополит изпраща на Светия Синод книжата по избора заедно с препис от акта.

Чл. 25. (1) Когато изборът, проверен от Светия Синод в намален състав, се окаже редовен и избраните лица – отговарящи на изискванията на настоящия Устав, Светият Синод в намален състав прогласява избраните за членове на Събора и известява на съответния епархийски митрополит да ги снабди с писма за участие в Събора.
(2) Преди да се произнесе, Светият Синод в намален състав, ако намери за необходимо, извършва анкета по проведения избор чрез свой пратеник.
(3) Когато изборът бъде касиран, Светият Синод в намален състав предписва на епархийския митрополит да призове епархийските избиратели в кратък срок за провеждане на нов избор.

Чл. 26. (1) Когато при редовно проведен избор се установи, че някой от избраните не отговаря на изискванията по Устава или през четиригодишното си служение се откаже от членство в Събора, изсели се или почине, за член на Събора се прогласява онзи от кандидатите, който след избраните е получил най-много гласове и притежава качествата на избираем, установени по Устава.
(2) Когато член на Събора загуби качествата си на избираем през четиригодишното си служение и това се установи по съответния ред, се прилага редът по ал. 1.

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

Чл. 27. Църковният събор има следните правомощия:
1. изменя и допълва Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия по предложение на Светия Синод или по предложение на членове на Събора;
2. приема или отменя синодалните наредби;
3. изслушва отчетен доклад на Светия Синод за цялостната дейност на Българската православна църква – Българска Патриаршия през изтеклия четиригодишен период и се произнася по доклада.

Чл. 28. Решенията на Църковния събор по въпроси от вероучителен (догматически), канонически и богослужебен характер имат сила, ако до 15 дни от гласуването им не последва изявление от Светия Синод, че те противоречат на учението и преданието на светата Православна църква. Оспорваните решения се внасят за ново разглеждане от следващия редовен или извънреден Църковен събор.

Чл. 29. Църковният събор се свиква редовно веднъж на четири години, а извънредно – при необходимост.

Чл. 30. (1) Църковният събор се свиква, открива, ръководи и закрива от Българския патриарх или определен от него с писмена заповед председателстващ.
(2) Българският патриарх или определеният от него председателстващ открива Църковния събор със слово, в което се очертава положението на Българската православна църква – Българска Патриаршия и се представят предложенията, които се внасят за разглеждане в Събора.

Чл. 31. (1) Заседанията на Църковния събор са законни при кворум повече от половината съборни членове.
(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Чл. 32. Съборното бюро се състои от председателя или председателстващия и избрани от Събора четирима секретари: двама клирици и двама миряни.

Чл. 33. За съборните разисквания и решения се водят протоколи, които се вписват в специална книга и се подписват от бюрото на Събора.

Чл. 34. (1) Решенията за приемане на Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия и за измененията и допълненията му се подписват от бюрото на Събора и се публикуват в „Църковен вестник” в едномесечен срок от тяхното приемане. Уставът влиза в сила от публикуването му в „Църковен вестник”.
(2) Решенията на Събора влизат в сила от деня на публикуването им в „Църковен вестник”.

Чл. 35. Църковният събор изработва и приема правилник за организацията и дейността си.

Глава трета
АРХИЕРЕЙСКИ СЪБОР

Чл. 36. (1) Архиерейският събор се състои от архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(2) Архиерейският събор се свиква от Българския патриарх, когато Светият Синод намери това за необходимо.
(3) Архиереите имат право да внасят предложения за реда по разглеждане на процедурни и протоколни въпроси.
(4) Светият Синод извършва подготовката по свикването на Архиерейския събор.

Чл. 37. (1) Председател на Архиерейския събор е Българският патриарх или определен от него с писмена заповед епархийски митрополит. Когато патриаршеският престол е вдовстващ или овакантен, председател на Събора е Наместник-председателят на Светия Синод.
(2) Членовете на Архиерейския събор не могат да отказват участие в заседанията му, освен в случай на болест или друга важна причина, призната от Събора за уважителна.

Глава четвърта
БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ

Раздел І
БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ

Чл. 38. (1) Българският патриарх е и Софийски митрополит. Той служи пожизнено. Седалището му е в гр. София.
(2) Когато Българският патриарх по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, се оттегли, той носи титлата “Бивш Патриарх Български” и достойнството си “Блаженство”, като Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.

Чл. 39. Българският патриарх представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в отношения с: предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея.

Раздел ІІ
ИЗБОР НА БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ

Чл. 40. Избираемият за Български патриарх и Софийски митрополит трябва да притежава следните качества:
1. да е на служение епархийски митрополит на Българската православна църква;
2. да е не по-млад от 50 години;
3. да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години;
4. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Чл. 41. Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от:
1. архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
2. по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни;
3. по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор;
4. по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит;
5. по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

Чл. 42. (1) Когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол.
(2) Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол.

Чл. 43. (1) Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.
(2) При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.
(3) Мотивирани жалби от избиратели до митрополита за нередовност в избора се подават в тридневен срок от неговото провеждане. Жалбите се разглеждат от Светия Синод в намален състав. Когато се установи, че изборът е нередовен, го касира и определя провеждането на нов избор. Митрополитът разпорежда незабавното провеждане на нов избор.
(4) Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един свой представител съгласно чл. 41.
(5) Светият Синод разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири – един монах и една монахиня.
(6) Представителите по чл. 41, т. 2-5, снабдени с писма, съответно подписани и подпечатани, участват като членове на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Чл. 44. (1) Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които отговарят на изискванията по чл. 102 и чл. 103.
(2) Списъкът се съставя от управляващия митрополит при участието на епархийските съветници и архиерейските наместници.

Чл. 45. (1) Светият Синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, избира трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40.
(2) Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод.
(3) Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.
(4) За произведения избор се вписва изложение в кондиката на Светия Синод.

Чл. 46. (1) Светият Синод свиква Патриаршеския избирателен църковен събор в Синодната палата в определения неделен ден. След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и в случай, че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия Синод след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор.
(2) Наместник-председателят приканва Събора да избере с явно гласуване двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което той е председател. Членовете на бюрото се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(3) Когато не присъстват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички членове на Събора. Когато не се събере този кворум, Светият Синод насрочва избора за следващия неделен ден.

Чл. 47. (1) След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата. Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор.
(2) Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
(3) Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.
(4) За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор. Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит.
(5) Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му.
Чл. 48. Светият Синод съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ

Чл. 49. (1) Българският патриарх като Предстоятел на Българската православна църква – Българска Патриаршия, освен правомощията си като епархийски митрополит, има и следните правомощия:
1. председателства заседанията на Църковния събор, Архиерейския събор, Светия Синод в пълен и намален състав;
2. осъществява контрол своевременно и точно да се изпълняват влезлите в сила решения на Църковния събор, Архиерейския събор и на Светия Синод в пълен и намален състав;
3. свиква по решение на Светия Синод заседанията на Църковния събор, на Архиерейския събор и заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав;
4. приема писма, молби и жалби до Светия Синод и своевременно ги разпределя по компетентност за разглеждане и решаване;
5. ръкополага със Светия Синод епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
6. освещава със Светия Синод св. Миро;
7. осъществява контрол за запазване на църковната дисциплина и ред и при нарушения внася въпроса в Светия Синод за вземане на съответните мерки и носене на отговорност;
8. дава отпуск на епархийските митрополити и разрешение да идват в столицата;
9. отправя от името на Светия Синод послания към клира и миряните по повод празнични дни, юбилейни годишнини, както и във връзка със съвременни проблеми.
(2) Българският патриарх се ползва с първенство по чест пред всички архиереи на Българската православна църква – Българска Патриаршия и носи достойнството „Светейшество”. Външните отличителни знаци на патриаршеско достойнство са: бяла епанокамилавка с кръст, нагръден кръст, енголпие и панагия.
(3) Името на Българския патриарх и Светия Синод по време на богослужение се поменават от епархийските митрополити и свещенослужителите в ставропигиите.

Чл. 50. Българският патриарх/Наместник-председателят на Светия Синод няма право да решава или извършва нещо по общите дела на Църквата без решението на Светия Синод и Светият Синод няма право да решава или извършва нещо без мнението на Българския патриарх/Наместник-председателя на Светия Синод.

Чл. 51. За нарушение на служебните права и задължения Българският патриарх, както и всеки архиерей, подлежи на църковен съд пред Светия Синод.

Глава пета
СВЕТИ СИНОД

Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 52. (1) Председател на Светия Синод в пълен и намален състав е Българският патриарх.
(2) Светият Синод при отсъствие на патриарха се председателства от синодален член, когото патриархът определи с писмена заповед.

Чл. 53. (1) Светият Синод в намален състав се състои от Българския патриарх и четирима епархийски митрополити.
(2) Членовете на Светия Синод в намален състав се определят от Светия Синод на ротационен принцип по старшинство с мандат от 6 месеца.

Чл. 54. Никой архиерей не може да откаже участие в заседание на Светия Синод в пълен или намален състав, освен поради тежка, продължителна болест, немощ или други причини, признати за основателни от Светия Синод. При неизпълнение на това задължение архиереят подлежи на църковно наказание.

Чл. 55. Никой по никаква причина не може да заседава в пълния или в намаления състав на Светия Синод, ако не е съответно техен член.

Чл. 56. Когато двама от членовете на Светия Синод в намален състав тежко заболеят, за участие в заседанията до оздравяването на единия от болните се призовава митрополитът, следващ по ротационния принцип, определен по реда на чл. 53.

Чл. 57. Правомощията на Светия Синод са: правомощия на Светия Синод в пълен състав и правомощия на Светия Синод в намален състав.

Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД В ПЪЛЕН СЪСТАВ

Чл. 58. Правомощията на Светия Синод в пълен състав са:
1. поддържа единството и общението с членовете на светата Православна църква – автокефалните и автономните Поместни православни църкви;
2. има върховен надзор за запазване в точност и чистота учението на светата Православна църква;
3. има върховен надзор за правилното, еднообразно и повсеместно извършване на светите Тайнства и други богослужебни чинопоследования и издава общи наредби за общественото и частното богослужение;
4. следи да се поддържа благолепие и благочиние в църквите и достойно да се почитат светите храмове, светите обители, всички свещени здания, предназначените за богослужение предмети и църковните гробища;
5. предварително да проверява и одобрява за отпечатване текстовете на Свещеното Писание, богослужебните книги и съчиненията с догматическо съдържание, определени за употреба в православните храмове, тъй също учебниците и помагалата по предмета „Закон Божий” и вероучение за българските училища, да издава и одобрява книгите по православно църковно пение;
6. да издава Свещеното Писание и богослужебните книги и да следи други да не издават такива книги;
7. да ръкополага епископи и да извършва канонически избор на епархийски митрополити;
8. да приготвя и освещава св. Миро;
9. да подготвя канонизация и да канонизира светци, да открива мощите им и определя начина на честването им;
10. да прави предложение пред Църковния събор за откриване и закриване на епархии;
11. да преглежда решенията на Църковния събор съгласно чл. 28;
12. да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковен събор;
13. да приема правилници и наредби за вътрешния ред и дисциплината в Църквата;
14. да изслушва всяка година подробно изложение на намаления състав на Светия Синод за състоянието на делата в Църквата и да взема необходимите мерки за църковното преуспяване;
15. да изслушва докладите на епархийските митрополити;
16. да разглежда и решава – като първа и последна църковна съдебна инстанция – дела на архиереи;
17. да избира членове на дисциплинарния съд при Светия Синод;
18. да съставя списък на достойните за архиерейски чин;
19. да ревизира чрез свои членове дейността на всеки архиерей, когато намери това за необходимо;
20. да разглежда жалби на архиереи и на пряко подчинени на Светия Синод длъжностни лица относно разпоредби на Светия Синод в намален състав;
21. да назначава длъжностните лица на ръководните служби в Църквата;
22. да помилва;
23. да дава църковни отличия (офикии);
24. да прави предложения до компетентните органи за откриването на духовни училища за нуждите на Българската православна църква, съгласно законодателството и прави предложение за учебните им програми и правилници чрез министъра на образованието и науката;
25. да насърчава църковната благотворителност;
26. изисква от архиереите, свещенослужителите, църковнослужителите и монасите да изпълняват усърдно и точно своите задължения и нарежданията на съответната духовна власт;
27. определя и събира от църковните учреждения и манастирите помощи и вноски за общите нужди на Църквата;
28. контролира да се употребяват при общественото и частното богослужение свещи, които носят отличителния знак на Българската православна църква, утвърден по съответния ред, и да са произведени в църковна свещоливница, утвърдена с решение на Светия Синод;
29. контролира да преуспяват духовно и материално манастирите и монашестващите в тях да живеят съгласно монашеските обети и да се подвизават в милосърдие и духовна просвета;
30. да взема мерки за опазването на православните християни от влиянието на инославни, иноверни и противорелигиозни пропаганди и за прибиране в лоното на Църквата всички, отклонили се от нея;
31. да одобрява откриването на училища за подготовка на клир, църковнослужители и вероучители в съответствие със законодателството; назначава и уволнява учителите и възпитателите в училищата, подчинени на Светия Синод;
32. да открива специални образователни курсове за свещенослужители и пр.;
33. да издава наредби по издирване, съхраняване, описване, прибиране и изучаване църковните старини и да поддържа църковен музей;
34. да разрешава присъединяването на енории от една епархия към друга;
35. да разрешава, по предложение на епархийските митрополити, откриването на енории с по-малко от определения брой православни християни;
36. да одобрява откриването на нови епархийски манастири;
37. да приема дарения и завещания и да ги употребява за целите, за които са предназначени;
38. да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването и участието в търговски дружества на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения – митрополии, църкви и манастири; да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването на вещно право на строеж до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения – митрополиите, църквите и манастирите.
Решенията на Светия Синод се публикуват в „Църковен вестник” в двуседмичен срок от постановяването им;
39. да одобрява решенията на Върховния църковен съвет;
40. да осигурява съгласно утвърдените бюджети ежемесечните парични възнаграждения на архиереите, свещенослужителите и служителите в администрацията при Светия Синод;
41. приема бюджета на Българската православна църква – Българска Патриаршия, утвърждава с решение бюджетите на митрополиите, приема бюджетите на ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски” и духовните училища, както и на другите местни църковни поделения на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
42. утвърждава уставите на фондовете при Светия Синод и подчинените му учреждения; открива нови такива и утвърждава техните устави, устройствени правилници и бюджети;
43. открива, прогласява и закрива ставропигиални манастири;
44. следи Светия Синод в намален състав да упражнява надзор върху църковните поделения, институти и сдружения и ревизира чрез определени от него лица всяко църковно-административно поделение и учреждение;
45. дава съгласие за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на Българската православна църква – Българска Патриаршия в съответствие със Закона за вероизповеданията;
46. да преглежда, одобрява и печата свети антиминси, да издава кръщелни и венчални свидетелства, църковни марки, приходни и разходни образци и други спомагателни документи;
47. да полага старания за изграждане и украсяване на храмове и параклиси в източноправославен стил; за запазване на източноправославната иконопис от неправославно влияние и израждане да урежда иконописен и дърворезбен контрол; да издава иконописни ръководства и ерминии, придружени с най-добрите образци на православната иконопис и ликовете на българските светци;
48. да се грижи за поддържане и усъвършенстване на православното църковно пение;
49. да изслушва изложенията на епархийските митрополити и непосредствено подчинените му поделения, учреждения и органи и да взема необходимите мерки.
50. да решава при необходимост въпроси от правомощията на Светия Синод в намален състав.

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД В НАМАЛЕН СЪСТАВ

Чл. 59. Правомощията на Светия Синод в намален състав са:
1. да одобрява решенията на епархийските митрополити и ставропигиалните манастирски управления за ръкоположения;
2. да взема решение за назначаване и уволняване на работниците и служителите при Светия Синод;
3. да одобрява решенията на епархийските митрополити за пенсиониране на енорийските свещеници;
4. следи да се изпълняват решенията на Светия Синод и Църковния събор точно и своевременно;
5. да дава всяка година изложение на Светия Синод за състоянието на делата в Църквата;
6. да изработва мотивирани проекти за отмяна, изменение на съществуващи или за нови църковни законоположения, наредби и правила и да ги внася за утвърждаване в Светия Синод;
7. да образува духовно съдебно следствие против провинени духовни лица;
8. да разрешава спорове за компетенции между отделни църковни власти;
9. да помилва;
10. да упражнява надзор върху синодалните църковни институти и сдружения и да ги ревизира чрез определени от него лица;
11. да ревизира, когато намери за необходимо, дейността на отделите при канцеларията на Светия Синод.

Раздел ІV
ЗАСЕДАНИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД

Чл. 60. Заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав са законни, когато присъстват повече от половината им членове и се председателстват от Българския патриарх. При отсъствие на Българския патриарх заседанията се ръководят от определен от него с писмена заповед председателстващ, а при невъзможност – Светият Синод избира един от епархийските митрополити.

Чл. 61. Заседанията на Светия Синод се свикват редовно всяка година през месец юни и месец ноември, а извънредно – когато Българският патриарх или Светият Синод намерят това за необходимо или когато се поиска от повече от половината епархийски митрополити.

Чл. 62. Светият Синод в намален състав заседава, когато това е необходимо.

Чл. 63. (1) Заседанията на Светия Синод се провеждат по определен дневен ред, който се изпраща на епархийските митрополити най-малко три дни преди заседанието.
(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят.
(3) Въздържане от гласуване не се допуска.
(4) Особено мнение се допуска, ако бъде заявено и обосновано устно в заседание и се представи писмено до три дни след заседанието.

Чл. 64. В заседанията право на почин има всеки от членовете при условията и спазването на Правилника за водене на заседанията на Светия Синод.

Чл. 65. (1) Председателят открива и закрива заседанията. Той ги ръководи учтиво и безпристрастно и бди да се пази благочиние при разискванията. Събира гласовете по реда на старшинството, като започва от най-младшия и обявява решението.
(2) Старшинството между митрополитите се определя от деня, когато митрополитът е канонически избран на епархийската катедра, която той представлява.

Чл. 66. Членовете на Светия Синод са длъжни да се отнасят почтително към председателя си, както и едни към други. Те са длъжни да не се отклоняват от задълженията си.

Чл. 67. Когато синодален член се провини в заседание: в обръщенията си не пази нужното благоприличие, отклонява се безпричинно от задълженията си, отсъства без причини, признати за основателни от Светия Синод, не пази установения ред в заседанията, председателят му прави забележка насаме. Ако не се поправи, той му прави забележка в заседанието, а в краен случай – внася в Светия Синод предложение за наказването му.

Чл. 68. Когато Българският патриарх като председател на Светия Синод прегреши против църковните канони и настоящия Устав, Светият Синод чрез своя старши член му прави учтиво подсещане да се поправи. В случай, че не се поправи, подсещане му се прави в заседание на Светия Синод. Ако и след това той не се поправи, Светият Синод взема необходимите мерки, съгласно църковните канони и настоящия Устав.

Чл. 69. (1) За всяко заседание се води протокол, който се вписва в протоколната книга и на следващото заседание се подписва от председателя и от всички участвали в заседанието членове, след което решенията влизат в сила. Решенията се публикуват в „Църковен вестник”.
(2) Решенията на Светия Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(3) Изпълнението на решенията на Светия Синод се осъществява чрез активната роля на неговия председател и оперативното му взаимодействие с членовете на Светия Синод.

Раздел V
АДМИНИСТРАЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД

Чл. 70. При Светия Синод има администрация, съставът и устройството на която се определят от Светия Синод.

Чл. 71. (1) Администрацията на Светия Синод се ръководи от Главен секретар, който отговаря за нейната дейност и ред.
(2) Главният секретар трябва да бъде духовно лице с висше богословско образование и достатъчна църковна подготовка.
(3) Началник-отделите при Светия Синод подпомагат главния секретар относно делата на синодалната администрация.

Глава шеста
ВЪРХОВЕН ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ

Раздел І
ВЪРХОВЕН ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ

Чл. 72. Върховният църковен съвет при Светия Синод се състои от: председател – епархийски митрополит, член на Светия Синод, с най-малко 5-годишно митрополитско служение, избиран от Светия Синод; двама духовници и двама миряни – постоянни членове, и по двама допълнителни.

Чл. 73. (1) Кандидатът за член на Върховния църковен съвет при Светия Синод, клирик или мирянин, трябва да има:
1. качествата на избираем за член на Църковния събор по чл. 20;
2. висше образование.
(2) Не може да бъде член на Върховния църковен съвет лице, което е:
1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с друг член на Върховния църковен съвет, с член на Светия Синод или със служител в администрацията на Светия Синод;
2. служител в администрацията на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения;
3. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 74. Председателят и членовете на Върховния църковен съвет при Светия Синод се избират от Светия Синод за четиригодишен период. Техният мандат може да бъде прекратен предсрочно по решение на Светия Синод.

Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА
ВЪРХОВНИЯ ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ

Чл. 75. (1) Върховният църковен съвет при Светия Синод проверява бюджетите и отчетите на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски”, духовните училища и ги представя за утвърждаване от Светия Синод.
(2) Върховният църковен съвет проучва въпроси, възложени му от Светия Синод и ги докладва.

Чл. 76. Решенията на Върховния църковен съвет се одобряват с решение на Светия Синод.

Чл. 77. Заседанията на Върховния църковен съвет са законни, когато в тях вземат участие председателят и най-малко половината от членовете му.

Чл. 78. Председателят открива, ръководи и закрива заседанията. При събиране на гласовете, той започва от най-младия и констатира решението.

Чл. 79. (1) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове. В случай на равногласие надделява гласът на председателя.
(2) Въздържане от гласуване не се допуска.

Чл. 80. (1) За заседанията на Върховния църковен съвет се водят протоколи, които след одобрението им в заседание се подписват от председателя и членовете.
(2) Членството във Върховния църковен съвет се прекратява при три последователни, признати за неоснователни отсъствия, системно неизпълнение на задълженията, лобиране за определени икономически субекти и интереси, облагодетелстване на лица и търговци.

Глава седма
ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

Раздел І
ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

Чл. 81. (1) Епархийският митрополит като апостолски приемник има духовната, църковната и административната власт в епархията. Той има цялата пълнота на йерархическата власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирската грижа.
(2) Епархийският митрополит управлява епархията си съгласно разпоредбите на свещените канони на Православната църква, настоящия Устав и решенията на Светия Синод.
(3) На епархийския митрополит принадлежи правото на инициатива и ръководство във всички области на епархийския живот.
(4) Чрез епархийския митрополит се осъществява единството на православните християни и клира от епархията с Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(5) В осъществяването на своята дейност епархийският митрополит се подпомага от Епархийския съвет.
(6) Епархийският митрополит представлява митрополията.

Чл. 82. (1) Служението на митрополита е пожизнено.
(2) Преместване на митрополит от една епархия в друга е забранено.
(3) Когато митрополит по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата „бивш”. Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.
(4) Когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служението си, Светият Синод назначава епископ за управляващ епархията. Той има правата и задълженията на епархийски митрополит. Управляващият епархията епископ при богослужебно чинопоследование поменава епархийския митрополит.

Раздел ІІ
ИЗБИРАНЕ НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

Чл. 83. (1) Светият Синод определя лицата, достойни за епископски чин.
(2) Кандидатът за епископски чин трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот;
3. да бъде клирик от черното духовенство, да е живял в манастир поне три години, да е дал монашески обети и да е украсен с монашески добродетели;
4. да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години;
5. да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 години;
6. да не е осъждан от църковен съд.

Чл. 84. (1) Когато овдовее или се оваканти епархия, Епархийският съвет известява писмено Светия Синод, който назначава епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен престол.
(2) Наместникът на овдовелия или овакантен престол провежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.

Чл. 85. (1) Светият Синод съставя измежду лица с епископски чин листа на кандидатите за митрополитския избор.
(2) Наместникът на овдовялата или овакантена епархия с Епархийския съвет изпраща с окръжно писмо до всички епархийски избиратели препис от листата и ги приканва да бъдат в седалищния град на епархията в третата света неделя от издаването на окръжното, за избиране на митрополит.
(3) Наместникът уведомява кандидатите, които живеят в епархията, че са вписани в листата и са длъжни да напуснат пределите й до деня на избора.

Чл. 86. (1) В определената неделя, след светата Божествена литургия, епархийските избиратели се събират в митрополитския дом. Проверяват се пълномощията на делегатите и наместникът прогласява събранието за открито при присъствие на две трети от всички избиратели.
(2) Когато не се събере изискуемият кворум по ал. 1, изборът се отлага с един час, след което се провежда при присъствие на повече от половината от всички избиратели. Когато не се събере и този кворум, се определя дата за нов избор.

Чл. 87. (1) След усърдна към Бога молитва наместникът обявява имената на достойните кандидати, определени от Светия Синод в избирателната листа.
(2) Гласоподаването е тайно, с бюлетина, в която са включени имената на лицата от избирателната листа. Изборът се извършва чрез заграждане на две от имената.
(3) Бюлетината е недействителна, когато не са спазени изискванията по ал. 2.
(4) За избрани се обявяват двамата кандидати, получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели.
(5) Когато никой от кандидатите не получи мнозинството по ал. 4 или мнозинство е получил един от кандидатите, гласуването се повтаря до получаването на изискуемото мнозинство за двамата или за единия от кандидатите.
(6) Когато кандидатите получат равен брой гласове, гласуването се повтаря.

Чл. 88. (1) За станалия избор се съставя протокол, който се вписва в протоколната книга на Епархийския съвет, подписва се от присъстващите избиратели и се потвърждава от наместника с подпис и печата на Епархийския съвет.
(2) Протокол по ал. 1, подписан от наместника и присъстващите избиратели, се изпраща до Светия Синод за произнасяне.
Чл. 89. (1) Всеки участник в избора има право да подаде жалба по редовността на избора в тридневен срок от датата на провеждането му.
(2) Светият Синод се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от получаването на жалбата. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Светия Синод е окончателно.
(3) Когато изборът бъде касиран по реда на ал. 2, се провежда нов избор.

Чл. 90. (1) Светият Синод след одобрението на епархийския избор, в първата света неделя в храма след пристойна към Бога молитва и в присъствието на народа, с мнозинство повече от половината от членовете си избира канонически за митрополит на овдовялата или овакантена епархия един от двамата избрани кандидати.
(2) За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от Българския патриарх и членовете на Светия Синод.
(3) Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания епархийски митрополит.

Чл. 91. (1) Новоизбраният епархийски митрополит встъпва в правата си в деня, в който Светият Синод му съобщи, че е канонически избран.
(2) Новоизбраният епархийски митрополит се представя на Българския патриарх и заминава за епархията си.
(3) Светият Синод препоръчва новоизбрания епархийски митрополит на паството му със синодално писмо, което се прочита във всички църкви на епархията.

Чл. 92. (1) Митрополитите на българските епархии извън пределите на България се избират по реда на утвърдените от Светия Синод устави на епархиите.
(2) За неуредените случаи в уставите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на настоящия Устав.

Чл. 93. Овдовяла или овакантена епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила.

Чл. 94. (1) Епископ без епархия не се ръкополага.
(2) Светият Синод може да ръкоположи епископи за помощници на Българския патриарх като предстоятел на Българската православна църква и Софийски митрополит, както и за помощник на престарял или заболял митрополит. По искане на митрополит и по преценка на Светия Синод при необходимост за Църквата Светият Синод по изключение може да ръкоположи епископ.
(3) Викарният епископ при богослуженията подпомага епархийския митрополит.
(4) В административната и стопанската област викарният епископ упражнява правомощията, които са му възложени с писмена заповед или изрично упълномощаване от епархийския митрополит.

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ МИТРОПОЛИТ

Чл. 95. Правомощията на епархийския митрополит са:
1. да бъде делом и словом учител и наставник на клира и народа в епархията;
2. да брани, отстоява, поддържа и разпространява православната вяра между паството си;
3. да бди, редовно и правилно да се проповядва от клира и да се вземат мерки за духовното просвещение на християните;
4. да поучава и наставлява писмено и устно клира и християните в благочестие и нравствена чистота;
5. да увещава и насърчава клира и християните да бъдат милостиви и благотворителни към всеки нуждаещ се;
6. да бди за правилното, еднообразно и редовно извършване на богослужението и за поддържането на църковното благолепие, като се грижи и за подобрение на православното църковно пение;
7. да настоява и да дава благословение за въздигане или поправяне на църкви, параклиси и манастири и да бди те да бъдат съграждани и украсявани в православно-църковен стил, като се стараят и да се запазват църковните старини;
8. да освещава църкви и манастири, построени върху терени, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия или когато в нейна полза е учредено безсрочно право на строеж;
9. да настоява църквите и манастирите да бъдат снабдени с църковни одежди, богослужебни книги, икони в православен стил и други принадлежности, потребни за богослужението, и да се пази в чистота и ред;
10. да извършва пострижения на четци и певци, монаси и монахини, да ръкополага достойни мъже за енорийски, манастирски и други свещенослужители и да издава заповеди за назначаването и освобождаването им;
11. да назначава и освобождава архиерейски наместници, игумени и други свещеници на специални длъжности;
12. да посещава поне веднъж в годината градовете в епархията си, а селата – когато му е възможно, за преглед на църквите и за непосредствено пастирско въздействие върху клира и паството;
13. да изпраща протосингела и други длъжностни лица да ревизират епархийските учреждения, манастири и църкви и служебната дейност на клира, архиерейските наместници и игумени или да изпълняват други служебни поръчения, след което да дават писмен отчет;
14. да има върховното попечение и ръководство в задружната църковна дейност на клира в епархията и да свиква поне един път в годината духовенството на околийски или епархийски събрания за разглеждане и организиране на пастирската дейност на клира;
15. да представя през месец април на всяка трета година изложение пред Светия Синод за епархийското си служение и дейност и състоянието на епархията;
16. да приема дарения и завещания за митрополията и да ги управлява и употребява, чрез Епархийския съвет, за целите, за които са предназначени;
17. може да завежда съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти в интерес на църкви и епархийски манастири, както и да взема участие в такива дела;
18. да повдига служебно духовно-съдебно преследване против провинени клирици и християни в епархията си и в случай на тежки и предизвикващи обща съблазън провинения; по определение на Епархийския съвет временно да отстранява обвиняемите от църковни длъжности, ако те заемат такива, докато се издаде присъда и тя влезе в законна сила. В тези случаи на църковно-наказателното дело се дава спешност;
19. отечески да увещава провинили се клирици и когато поради естеството на провинението и за избягване на обща съблазън е потребно непосредствено и бързо архиерейско въздействие, да налага аргос, като ги лишава от свещенослужение за не повече от 15 дни; налаганият аргос не се вписва в прослужните списъци; против аргосването може да се подаде жалба пред Светия Синод, което не спира изпълнението на наказанието;
20. да внася в Епархийския съвет за разглеждане предварително подготвен бюджет и всички онези въпроси, по които иска да има мнението на съвета. За финансово-парични операции със средства на епархията задължително да взема решение с членовете на Епархийския съвет;
21. да се отнася до Светия Синод за окончателно произнасяне по решения или постановления на Епархийския съвет, които не намира за законно и полезно да утвърди или одобри;
22. да изпълнява разпорежданията на Светия Синод и да осъществява надзор за изпълнението на решенията от органите, които са под негово ръководство и контрол;
23. да иска отпуск от Българския патриарх за отсъствие от епархията си за повече от 15 дни и съгласие на епархийския митрополит, в чиято епархия иска да отиде;
24. да извършва всичко, предвидено за него от църковните правила и настоящия Устав.

Раздел ІV
АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИТРОПОЛИЯТА

Чл. 96. (1) Митрополията е юридическо лице, чиито членове са църквите и манастирите като местни поделения в диоцеза на съответната епархия. Те са неотделима част от нея.
(2) Наименованието на митрополията като юридическо лице е наименованието на съответната епархия по чл. 3 и чл. 4.
(3) Митрополията се управлява и представлява от епархийския митрополит.

Чл. 97. (1) При всяка митрополия има протосингел, който се назначава от епархийския митрополит и се утвърждава от Светия Синод.
(2) За протосингел се назначава духовно лице с висше богословско образование и с качества, предвидени в чл. 102, т. 4.
(3) Протосингелът е помощник на митрополита в управлението на епархията и се намира под негово пряко и непосредствено ръководство, замества го при негово отсъствие според изричните му указания. Протосингелът получава заплата по епархийския бюджет.
(4) При всяка митрополия има епархийски надзорник, който е духовно лице най-малко със средно богословско образование.

Чл. 98. (1) При всяка митрополия има администрация, която е администрация на епархийския митрополит и Епархийския съвет.
(2) Администрацията на митрополията се състои от:
1. секретар, който ръководи администрацията и отговаря за реда в нея;
2. служители и специалисти в съответните дейности, определени по щат.

Чл. 99. (1) Секретарят на митрополията е лице с висше богословско образование. Служителите в администрацията са с образование, изисквано за съответната длъжност.
(2) Лицата в администрацията при митрополията и архиерейските наместничества се назначават от епархийския митрополит.

Чл. 100. Писмата, молбите и другите книжа по дела, подлежащи на разглеждане от Епархийския съвет, се подават до епархийския митрополит, който ги резолира за разглеждане.

Глава осма
ЕПАРХИЙСКИ ИЗБИРАТЕЛИ

Чл. 101. (1) Всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели – по 6 от всяка духовна околия. Трима от тях са клирици и трима – миряни.
(2) Епархийските избиратели избират: епархийските представители при избора на Българския патриарх, членовете на Църковния събор, митрополита на епархията и членовете на Епархийския съвет.
(3) Епархийските избиратели се избират за срок от четири години.

Чл. 102. Клирик може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:
1. да е клирик на епархията;
2. да е на възраст не по-малко от 30 години;
3. да не е лишен по решение на църковен съд от църковни права;
4. да е познат с точното изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и правдолюбие.

Чл. 103. Мирянин може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:
1. да има качествата на избираем за църковен настоятел по чл. 142;
2. да има най-малко средно образование;
3. да е член на енория в епархията;
4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки – от църковен съд.

Чл. 104. Три месеца преди да изтече четиригодишният период на дейност на епархийските избиратели, Светият Синод приканва епархийските митрополити да насрочат нови избори.

Чл. 105. (1) Епархийският митрополит лично или чрез определено от него с писмена заповед духовно лице след получаване на синодалната покана разпорежда на всяко църковно настоятелство в епархията да избере от своя състав по един представител.
(2) Избраните представители, снабдени с избирателни писма, подписани от председателя и църковните настоятели и подпечатани с църковните печати, се събират в седалището на духовната околия в третата света неделя след разпореждането на митрополита.

Чл. 106. (1) В определения ден, след света Божествена литургия, в храм в седалището на епархията, митрополитът или определено от него с писмена заповед духовно лице, а в седалищата на наместничествата – архиерейският наместник, като установи, че присъстват представителите най-малко на 2/3 от енориите, открива избирателното събрание.
(2) Когато присъстват по-малко представители, събранието се отлага с един час и се открива при присъствие на повече от половината от представителите на енориите. Когато присъстващите са по-малко, събранието се отлага за следващата света неделя.

Чл. 107. (1) След откриването на избирателното събрание то определя от своя състав двама представители, които заедно с председателя съставят бюрото.
(2) Бюрото извършва проверка на избирателните писма.
(3) Председателят напомня изискванията на чл. 102 и чл. 103 от Устава и предлага да се състави списък на избираеми лица. Председателят и всеки представител може да посочва по няколко имена.
(4) Списъкът на избираемите лица трябва да съдържа имената на не повече от 7 клирици и 7 миряни.

Чл. 108. (1) Събранието избира от съставения списък с тайно гласоподаване трима клирици и трима миряни за епархийски избиратели.
(2) За избрани се обявяват получилите повече от половината от гласовете на присъстващите делегати.
(3) Когато при първото гласуване не бъдат избрани епархийски избиратели, гласуването се повтаря, докато бъдат избрани 3 клирици и 3 миряни за епархийски избиратели.

Чл. 109. За проведения избор се съставя протокол, подписан от председателя и присъстващите делегати, и се изпраща на епархийския митрополит.

Чл. 110. (1) Протоколите от изборите и подадените в седемдневен срок жалби от избиратели за допуснати нарушения на Устава при избора се разглеждат от Епархийския съвет.
(2) Когато Епархийският съвет установи, че изборите са редовни, митрополитът утвърждава избраните епархийски избиратели, снабдява ги с писмено удостоверение и съобщава имената им на Светия Синод.
(3) Когато се установи, че изборът в определена духовна околия е нередовен, митрополитът го касира и разпорежда да се проведе нов избор във възможно кратък срок.

Чл. 111. (1) Когато през четиригодишния си период на дейност избирател се премести в друга епархия, почине или си направи отвод, енорийският му свещеник известява писмено епархийския митрополит. Епархийският съвет прогласява за негов заместник до изтичането на четирите години следващия, избран по броя получени гласове.
(2) Когато епархийски избирател изгуби качествата си като такъв през четиригодишния си период на дейност и това се установи по църковно-съдебен ред, се прилага редът по ал. 1.
(3) За всяка промяна епархийският митрополит уведомява Светия Синод.

Глава девета
ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ

Раздел І
ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ

Чл. 112. (1) Епархийският съвет се състои от: председател – митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице, двама клирици, двама миряни и един монашестващ – представител на епархийските манастири, определен с писмена заповед от епархийския митрополит.
(2) Епархийският съвет съдейства на епархийския митрополит в осъществяване на архиерейската му изпълнителна власт.
(3) В заседанията на Епархийския съвет при разглеждане на въпроси и дела от духовно естество участват членовете клирици и един клирик от допълнителните членове.

Чл. 113. (1) Клирик, избираем за член на Епархийския съвет, трябва да има най-малко средно богословско образование и качествата на избираем за епархийски избирател по чл. 102, а мирянин – качествата на избираем за епархийски избирател по чл. 103 и най-малко средно образование.
(2) Не може да бъде член на Епархийския съвет лице, което е:
1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с друг член на Епархийския съвет, съответно с член на Светия Синод или със служител в администрацията на Светия Синод, митрополията, архиерейските наместничества или епархийските манастири;
2. служител в администрацията на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, архиерейските наместничества или епархийските манастири;
3. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 114. (1) Членовете на Епархийския съвет се избират за четири години.
(2) Най-късно три месеца преди изтичането на четиригодишния период, по нареждане на Светия Синод в намален състав всеки епархийски митрополит или определено от него духовно лице с окръжно писмо нарежда епархийските избиратели да се съберат в седалището на епархията в третата света неделя от издаването на окръжното, за избиране членове на Епархийския съвет.

Чл. 115. (1) В определения ден, след светата Божествена литургия, избирателите се събират в митрополитския дом. Митрополитът или определено от него с писмена заповед духовно лице открива, след молитва към Бога, избирателното събрание, когато присъстват най-малко 2/3 от избирателите.
(2) Когато не се събере необходимият кворум, митрополитът отлага събранието с един час и го открива, след молитва към Бога, при присъствие на повече от половината от избирателите. Когато не се събере и този кворум, събранието се отлага за следващата света неделя.

Чл. 116. (1) След откриване на събранието председателят предлага да бъдат избрани за членове на бюрото с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите един клирик и един мирянин. Председателят и избраните членове образуват бюро по провеждането на избора.
(2) Избирателното бюро съставя списък на кандидатите за членове на Епархийския съвет по предложение на епархийските избиратели. Списъкът трябва да съдържа имената на не повече от 10 клирици и 10 миряни.

Чл. 117. (1) Събранието избира членовете на Епархийския съвет от списъка на кандидатите с тайно гласоподаване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(2) Когато не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря до избирането на епархийските съветници.

Чл. 118. (1) За избора се съставя акт в два екземпляра, които се подписват от присъстващите избиратели. Единият от екземплярите се вписва в протоколната книга, а другият се предоставя на Светия Синод.
(2) Писмени жалби по редовността на избора могат да бъдат подавани от всеки член на избирателното събрание в седемдневен срок от датата на избора. След изтичането на срока книжата се изпращат в Светия Синод.

Чл. 119. (1) Светият Синод в намален състав проверява редовността на избора. Когато установи, че изборът е редовен, го одобрява с решение, което е окончателно.
(2) Когато се установи, че изборът е нередовен, Светият Синод в намален състав го касира и разпорежда нов избор.

Чл. 120. Когато някой от членовете излезе от състава на Епархийския съвет, на място му се призовава неговият подгласник.

Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 121. Правомощията на Епархийския съвет са:
1. да се грижи да се разпространява и запазва в чистота учението на Църквата, да се запазва и развива християнската нравственост и църковната благотворителност, да се проповядва и разяснява редовно Словото Божие и да се утвърждава във вяра и благочестие православното християнско семейство;
2. да следи навсякъде редовно да се извършва богослужение, да се поддържа благолепието и благочинието в храмовете и да се употребяват при обществено и частно богослужение свещи, които носят отличителния знак на Българската православна църква – Българска Патриаршия, утвърден по съответния ред;
3. да съставя епархийските бюджети и да ги представя на Светия Синод за утвърждаване;
4. да управлява общоепархийските имоти, фондове и капитали и да надзирава всички епархийски стопанства и поделения; да събира от църквите, манастирите и църковните поделения вноски за епархийски църковни нужди в размер, установен от Светия Синод;
5. да ревизира редовно на всеки три месеца, а когато намери за добре – и извънредно, сметките на епархийските касиер-счетоводители и да преглежда отчетите им за изпълнението на бюджета към момента. Отчетът се изпраща на Светия Синод за окончателна проверка от комисията по проверка на църковните отчети;
6. да изисква ревизия на сметките на архиерейските наместничества, църковните настоятелства, манастирите и другите епархийски поделения;
7. да освобождава църковните настоятелства, когато не изпълняват усърдно и добросъвестно своите задължения; на мястото на отчислен църковен настоятел се назначава получилият най-много гласове подгласник; ако бъде отчислено цялото настоятелство, се назначава служебно църковно настоятелство от четирима души, предложени от председателя, които имат качествата на избираеми за църковни настоятели, с всички права и задължения на църковно настоятелство;
8. да проверява и утвърждава бюджетите на църковните настоятелства и епархийските манастири, както и на всички църковни фондове и общоепархийски стопанства и поделения, и да проверява изпълнението на тия бюджети;
9. да разрешава сключването на придобивни сделки, договори за заем, наем, аренда, рента и други договори, с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт в търговски дружества на недвижими имоти, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения;
10. да прави предложения до Светия Синод чрез епархийския митрополит за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на митрополиите, църквите и манастирите;
11. грижи се за съставянето на опис на движимите вещи и регистър на недвижимите имоти на митрополията и нейните поделения;
12. грижи се да се водят описи от църквите и църковните поделения за техните имоти;
13. следи да са снабдени с нотариални актове всички църковни имоти в епархията;
14. да изслушва отчетите за всички ревизии в епархията и да взема целесъобразни мерки за благопреуспяването на църковния живот и правилното управление в епархията;
15. контролира да се водят редовно и поддържат неповредени регистрите за кръщения, венчания и опела;
16. следи да се водят служебни списъци на клириците и подробни списъци на енориите, църквите, параклисите, епархийските манастири и поделения;
17. да подпомага във всичко епархийския митрополит в управлението на епархията;
18. да иска съгласието на Светия Синод за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на Българската православна църква – Българска Патриаршия в съответствие със Закона за вероизповеданията;
19. да одобрява идейните проекти за строителство на нови храмове;
20. да осъществява контрол архитектурата на храмовете да бъде в източноправославен стил;
21. да поощрява и одобрява при възможност към храмовете да се предоставят помещения за прицърковни училища и помещения за провеждане на църковни тържества и църковно-просветна дейност;
22. при Епархийския съвет може да има консултативен експертен съвет по изографисване, реставрация и консервация.

Чл. 122. (1) Заседанията на Епархийския съвет са законни, когато се председателстват от епархийския митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице и при участието поне на половината от членовете.
(2) За реда на заседанията и протоколите се прилагат чл. чл. 63-65 и чл. 69.

Чл. 123. (1) Решенията на Епархийския съвет се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове.
(2) Решенията на Епархийския съвет се утвърждават от епархийския митрополит. При разногласия въпросът се внася за разрешаване от Светия Синод.

Глава десета
АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИЦИ

Чл. 124. Епархийският митрополит назначава със заповед архиерейските наместници и уведомява Светия Синод.

Чл. 125. Архиерейският наместник трябва да бъде свещеник с висше или средно образование и най-малко петгодишна безукорна енорийска служба.

Чл. 126. (1) Архиерейското наместничество е учреждение на Митрополията, което няма право на самостоятелен бюджет.
(2) Архиерейското наместничество се ръководи от назначен от митрополита архиерейски наместник, който има следните правомощия в духовната околия:

1. да осъществява контрол и да се грижи за чистотата и разпространяването на светата православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно нравствена просвета и за утвърждаване на православното християнско семейство във вяра и благочестие;
2. да осъществява контрол за чистотата на християнските нрави и за прилагане наредбите на църковната власт;
3. да осъществява контрол за правилното, редовно и еднообразно извършване на църковното богослужение и за благолепието и благочинието на църквите в поверената му духовна околия;
4. да осъществява контрол клириците да изпълняват точно и усърдно задълженията си;
5. да определя временни заместници на заболели и починали свещеници, до получаването на нареждане от епархийския си митрополит;
6. да осъществява контрол по строителството и ремонта на църковните здания и да взема мерки за запазване на фрески, икони, иконостаси и всички ценни църковни старини;
7. да посещава поне веднъж в годината всички енории в духовната околия, да изучава състоянието на църквите, техните свещени принадлежности, църковните гробища и църковните имоти, ръководството на религиозно-нравствената просвета и възпитание, службата на свещениците и дейността на църковните настоятелства;
8. бележките си по ревизията във всяка енория той прави писмено в специалната ревизионна книга на църковното настоятелство, каквато има при всяко църковно настоятелство, а в митрополията докладва за констатираното;
9. в края на годината да представя на епархийския митрополит писмен доклад за състоянието на духовната околия;
10. да преглежда регистрите за кръщения, венчания и опела и приходно-разходните книги на църковните настоятелства;
11. да се грижи за снабдяването на свещениците и църковните настоятелства с позволителни за венчаване, свидетелства, регистри и други книжа и да се внасят ежемесечно в митрополията събраните приходи;
12. да представя всеки месец в митрополията отчетна ведомост за приходите и разходите на наместничеството;
13. да ревизира ежемесечно сметките на отчетните лица при наместничеството и съставения акт да изпраща в митрополията;
14. да води опис на вещите на наместничеството;
15. да свиква – с одобрението на епархийския митрополит – клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопомощ, за намиране средства за поддържане и засилване на вярата, нравствеността, духовната просвета и частната благотворителност;
16. да изпълнява разпорежданията на епархийския митрополит и да осъществява контрол за изпълнението им.

Чл. 127. При отсъствие на архиерейския наместник го замества енорийски свещеник, определен с писмена заповед от епархийския митрополит.

Чл. 128. При всяко архиерейско наместничество има канцелария. Длъжностните лица в канцеларията се назначават от епархийския митрополит.

Глава единадесета
ЕНОРИИ И СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Раздел І
ЕНОРИИ И СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Чл. 129. (1) Енорията е най-малката административно-териториална единица в съответната епархия в диоцеза на Българската православна църква и включва определен брой православни християни, постоянно пребиваващи на съответната територия.
(2) Енорията се образува съобразно местните демографски условия по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод.

Чл. 130. (1) Енорията се състои от не по-малко от 50 православни християни.
(2) Когато броят на православните християни е под определения минимум по ал. 1, енорията се присъединява към най-близката енория с изискуемия брой енориаши по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод.
(3) Една църква може да има няколко енории.

Чл. 131. Свещеник без енория или определено назначение не се ръкополага.

Чл. 132. За да бъде ръкоположен някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да е български гражданин;
3. да е навършил 23 години;
4. да е завършил богословско училище;
5. да представи свидетелство от енорийския свещеник на родното си мя�