Защо кръщаваме или кръщаваме децата си? Обикновено свещениците питат за това по време на разговори преди тайнството на кръщението с тези, които се готвят да станат християни или искат да кръстят детето си. На този много важен въпрос всеки трябва да отговори преди всичко на себе си. И така, защо сме кръстени? Отговорите могат да се чуят много различни: за Бог да изпрати късмет в живота; за да не се разболеете; ние сме руснаци, живеем в Русия, което означава, че трябва да се кръстим; за да не бъдете подправени и рЗащо кръщаваме или кръщаваме децата си? Обикновено свещениците питат за това по време на разговори преди тайнството на кръщението с тези, които се готвят да станат християни или искат да кръстят детето си. На този много важен въпрос всеки трябва да отговори преди всичко на себе си. И така, защо сме кръстени? Отговорите могат да се чуят много различни: за Бог да изпрати късмет в живота; за да не се разболеете; ние сме руснаци, живеем в Русия, което означава, че трябва да се кръстим; за да не бъдете подправени и разглезени от лоши хора и т.н. Всички тези отговори или са напълно погрешни, или съдържат само малка част от истината. Да, при кръщението човек получава защита и защита от цялата власт на врага; Да, нашата страна е православна повече от хиляда години и нашите предци са ни оставили това голямо съкровище – християнската вяра и православните традиции. Но това не е основното. В светото кръщение ние се раждаме отново – за нов, вечен живот и умираме за стария живот, плътски и грешен. Чрез водите на кръщението човек се измива от първородния грях, както и от всички грехове, които е извършил преди кръщението, ако е кръстен като възрастен. Ние идваме на този свят чрез нашите родители, те ни раждат телесно, а ние получаваме духовно раждане в купела. Ако някой не е роден от вода и Дух, той не може да влезе в Божието царство (Йоан 3: 5), казва ни Господ. Влизането в Небесното царство означава спасяване на душата ви, приближаване до Бог. Приемайки кръщението, ние сме осиновени от Бог, възстановяваме връзката с Него, която човечеството е загубило. Преди повече от две хиляди години нашият Господ Исус Христос дойде на света, ние проследяваме хронологията си от тази велика дата. По времето на Неговото идване греховете на хората са се умножили толкова много, човешката природа е била толкова силно повредена, че е било необходимо да се съживи, да се възстанови човешкият образ, който се е разпаднал поради страстите. За това самият Бог поема върху себе си нашата човешка природа и преминава по целия земен живот: от раждането, изкушението, страданието и до смъртта. Христос преодоля всички изкушения, понесе всички мъки, умря за нас на кръста и възкръсна, като по този начин възкреси падналата човешка природа. Сега всеки, който приема свещеното кръщение, се ражда от Христос, става християнин и може да се наслади на плодовете на Христовата изкупителна жертва, да извърви пътя, който Той ни показа в Евангелието. Защото Той самият говори за Себе Си: Аз съм пътят и истината и животът (Йоан 14: 6). Евангелието е Божието слово, учебникът на живота за всеки християнин; тя ни казва как да живеем, как да вървим по пътя на Христос, как да се справяме с греховете и как да обичаме Бога и хората.
Тайнството на кръщението се извършва в три потапяния с призоваване на лицата на Света Троица. Свещеникът потапя човека, който трябва да се кръсти, в шрифта с думите: „Божият служител (име) се кръщава в името на Отца. Амин. И Синът. Амин. И Светия Дух. Амин “.
Самият Спасител заповядва да се кръсти в името на Света Троица, като заповядва на апостолите да кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух (Мт 28, 19).
При кръщението човек става не само Божие дете, но и член на Църквата. Църквата е създадена от самия Христос: Аз ще създам Моята Църква и портите на ада няма да надделеят над нея (Мат. 16:18). Църквата е тялото на Христос, Божия народ, православните християни, обединени от обща вяра, молитва и тайнства. Тайнствата са установени от Бог, те са проводници на Божията благодат, нетварната Божествена енергия. В тях получаваме благодат, помощ от Бог. Те лекуват нашата духовна и физическа природа.
Човекът се състои от душа и тяло. Душата се нуждае от много повече грижи от тялото. Никога не забравяме за тялото, а мнозина може да не си спомнят за душата с години. Вече казахме, че кръщението се нарича второ раждане. Какво прави майката след раждането, когато роди бебе? Прилага се към гърдите, храни го. След кръщението човек се нуждае и от духовна храна – тайнството на тайнството, молитва. Кръщението е само началото на пътя. Не е достатъчно да родиш човек, той трябва да бъде отгледан, възпитан, научен. Кръщението също се сравнява със семе. Ако семето се полива, разхлабва, плеви и се грижи, от него ще расте красиво дърво и ще даде плод. Но ако семето не се погрижи, то може да загине и да не е от полза. Същото е и в духовния живот. Кръщението не ни спасява автоматично без нашите усилия. Това ни прави Божии деца и деца на Църквата, което означава, че трябва да използваме всички онези дарове на благодат, които са в Църквата. Господ е вложил в Църквата всичко необходимо за нашето спасение. Светите Тайнства, сутрешни и вечерни молитви, неделни и празнични служби, пост – всичко това трябва да съпътства живота на православен човек. Приемайки свещеното кръщение, човек трябва да се опита да научи по -пълно за духовния живот: да прочете Светото писание и друга духовна литература. За щастие, сега са отворени огромни възможности за самообразование. С много малко усилия можете да научите основите на православната вяра, да изучите църковните традиции и празници. Не е необходимо да мислим, че след като не сме учили това от детството, тогава вече няма да разбираме тази наука. Не е късно да отидете при Бог на всяка възраст и Господ със сигурност ще се разкрие на всеки, който се обърне към Него.
Ако човек е кръстен и продължава да живее както е живял, без да променя нищо в живота си, той е като луд, който си е купил билет за влак и няма да отиде. Или е влязъл в много добър университет, но не иска да учи. Някои хора се водят в църквата само два пъти през живота си: веднъж – за да кръстят, втори път – за да отслужат погребална служба. Това е страшно: това означава, че целият живот на човек е преминал без Бог.
След кръщението човек не само се ражда в нов живот, но и умира за стар, грешен живот. Християнинът трябва да избягва греховете, да се бори с тях, да живее според Божиите заповеди. Когато се кръщаваме, ние получаваме от Бога дара за опрощение на всичките ни грехове и затова трябва да пазим светлите дрехи на кръщението чисти. В знак на свещеността на душата на новокръстения се слага бяла риза за кръщене.
Кръщението е голямо Тайнство, но без нашата вяра няма ефект. Но вярата, както знаете, е мъртва без дела (Яков 2:20). А делата на вярата са живот според Евангелието, молитва, добри дела. В Евангелието се казва, че когато демон напуска човек, той се скита по безлюдни места и, като не намира убежище за себе си, се връща и вижда къщата си (тоест човешката душа) пометена, изпразнена и води със себе си още седем демона. И има последната горчивина от първата. Свети Йоан Златоуст отнася тези думи към тайнството на кръщението. Когато кръщението е завършено, но не се извършва духовна работа, тогава духовната празнота се изпълва с духовете на злобата. Ако човек след кръщението не води духовен живот или родителите, кръстили детето, не се занимават с неговото духовно образование (не преподават молитви, не го водят на църква), различна духовност изпълва душата. Сега, когато сектите и окултното се разпространиха, това е особено опасно. Но има и друга опасност: влиянието на злото върху душата на детето чрез медиите, интернет и комуникацията с порочни хора е огромно. Ако човек не получи правилното християнско възпитание, ако не се грижи за душата му, тя ще се разболее духовно. Злото е лепкаво. Християнското образование е инокулация срещу злото, което цари в света. Без вяра в Бог е невъзможно да се предпазят децата от изкушения. Цялата надежда е за семейството.
Когато приемаме кръщение, ние се отказваме от дявола и всичките му дела, които са грях. За защита от дявола ни е дадено голямо оръжие: кръщението и Кръста Господен. Пише: „Запази и запази“. Не трябва да се премахва. С премахването на кръста се лишаваме от оградата и защитата. Човек, който носи кръст, се моли и започва тайнствата, не трябва да се страхува от дявола. & Nbsp; Ако Бог е за нас, кой е против нас? (Рим. 8:31).
При кръщението на християнин се дава Ангел -пазител, който го защитава и защитава от всяка опасност, включително от силата на демона. Този ангел също помага на човек по всички въпроси на спасението, подтиквайки го към добри мисли и дела.
Родителите и кръстниците трябва да помнят каква голяма отговорност сега носи тяхното християнско възпитание на децата. Отглеждайки дете в заповедите, вие полагате основите на целия му живот. Всеки баща, всяка майка иска децата им да ги обичат, да им бъдат опора, а петата заповед казва за това: Почитай баща си и майка си … (Изх. 20, 12). Заповедите трябва да се знаят и да се учат на децата. Когато сутрин учим дете да се моли за родителите си, вече го учим да почита баща си и майка си, да се грижи за тях.
Семейството е малка църква, образ на голяма католическа църква, където всички хора се молят заедно, спасяват се и отиват при Бог. Ако винаги помним основното – спасението на душите ни и спасението на децата си – ще отидем заедно при Христос и ще Му се молим, Бог ще благослови семейството ни и ще изпрати Неговата помощ във всички трудове и дела на нашия живот.
Търсете първо Божието царство и Неговата правда и всичко това (тоест всичко останало) ще бъде добавено към вас (Матей 6:33), казва ни Господ.
Да, пътят на духовния живот е труден, но е необходимо да се върви по него. Основното нещо е да направите първите стъпки, тогава ще бъде по -лесно. Това е единственият начин да спасим децата си, да защитим семействата си и да възпитаме страната си. Без възраждането на човешките души, нашите души с вас, Русия няма да се възроди.